47 Premium Videos

Видеата са бленд от уроци, които съм научил в бизнес практиката и  социалните мрежи. Ще са ти от полза, ако имаш или искаш да започнеш свой бизнес. Фокусът ще бъде върху дългосрочния успех и как според мен се запазват ресурсите в поколенията.

Лийкнах едно от видеата в Youtube канала ми. Можеш да го чекнеш, ако все още не си решил дали искаш да си купиш достъп. Ще ти помогне да решиш. Ето ти и малко повече инфо за мен: 

Училище
Истината е, че до 7 клас бях непослушно дете. Нямам спомен за родителска среща, след която да не съм ял шамари, но с оценките бях добре. Пълен отличник, с изключение на една петица по География в 7 клас. Обичах да спортувам. Тренирах футбол 2 години. Отне ми някакво време да си призная , че съм с “2 леви крака” и се пренасочих към волейбола. Не успях да стана следващия Матей Казийски, но там нещата бяха една идея по-добре. Ежедневието ми беше изпълнено с ритане и разцъкване на волейбол по
площадките, карти Yu-Gi-Oh, които след 5 клас бяха заменени от белота и обикаляне с колела. Пишех домашни, колкото да отбия номера. Съдружника на татко беше изпратил сина си да учи в пансион в Англия. Нашите ме попитаха в началото на 7 клас дали искам и аз да отида и помня, че казах - “Може”, без реално да осъзнавам тежестта на това си решение. Тринадесет годишен лешпер. Сигурно са ме чакали някъде да играем футбол.
Започнах да ходя на уроци по английски.

Гимназия
Въпреки, че не бях в Lancing, а в по-модерно училище, отначало се чувствах като в Хари Потър. Имаше деца от цял свят. Живяхме, учихме, спортувахме хранихме се и общо взето правихме всичко заедно. Разбирах се с повечето момчета, но естествено по манталитет бяхме по-близки с арменци, руснаци, украинци, албанци, българи. Абе нашите си хора. Някои от тях ми останаха истински приятели за цял живот. Дори съм на сватба в Армения през юни. Отсега съм изгладил официалния анцуг. Заминах малко след като голямата
криза беше ударила и България. Помня, че доста бяхме свили разходите и се усещаше финансово напрежение вкъщи. Нещо, което не бях усещал до тогава. Татко ми сподели колко струва образованието ми още в началото. Тогава знаех, че ще съм един от най-добрите ученици. Предполагам заради по-ниското ниво на английски, първоначалните ми Predicted Grades бяха доста ниски. Не ми пречеше. Аз знаех какво мога. Разпитах какви са изискванията за академична стипендия. Учителите ме гледаха с лека насмешка, когато ги питах. Изкарах A* по 7 или 8 GCSE-та, а изискванията за стипения бяха 5. Направих това, което си бях поставил за цел - да спестя някакви къси кинти на нашите. Липсваха ми роднините, приятелите и волейбола. Заедно с още 1 момче основахме смесен отбор в училище и организирахме приятелски срещи с други училища. Играх и в
четвъртия отбор по футбол (от общо 4). Истински Тиенри Анри. Поне трипчетата с приятели бяха забавни. Уикендите минаваха по-бързо. Няма да забравя, когато играхме с деветия отбор на Eton. Опукаха ни, не помня точно колко, но ми се върти 7-1. След мача обядвахме в столовата им. Базата им беше едно от най-впечатляващите неща, които бях
виждал до момента. Дойде време за A-levels. Доста по-отговорен и самостоятелен период от време. Учих 4 предмета - Бизнес, Матаметика, Висша Математика и Руски. Първата година беше по-айляк, имаше някакво време за лешперене и трипчета до Брайтън, Лондон и едно трипче до Кеймбридж, на което си изкарах италианска лична карта. Казвах се Степан за уикенда и си поръчвах алкохол във всички барове.
Във втората се криеше истината - ще влезеш ли да учиш там, където искаш. Моята цел  беше University College London. Един от най-елитните университети в света. (топ 10)
Tutor-a ми беше доста скептично настроен, че ще успея да вляза. Веднъж, след партия шах ми каза че дори и да успея да вляза, трябва наистина да помисля дали ще мога да го завърша. Не ми пукаше. Знаех, че мога. Неприятното при английската система беше, че
цялото учене и всички часове в библиотеката опират до 4 изпита. Ами ако се разболея? Ако не съм се наспал? Изпитите минаха и се прибрах вкъщи за лятото. Чакането на оценките бяха 2 от най-тегавите месеци в живота ми. В крайна сметка писмото пристигна. Бях покрил Conditional офертата - А*АА. Началото на Лондонското приключение.

 
Университет
За трите ми години в уни мога да напиша 3 отделни книги, по 2 пъти по-големи от тази. Не знаех къде отивам, нито какво да очаквам. UCL е хъб с над 30 0000 мотивирани младежи от цял свят, всеки със своя цел и история. В сърцето на Лондон. Изпитите и курсовите работи не бяха лесни, но се избутваха с няколко седмици в библиотеките по време на сесията и няколко стотин паунда инвестирани в редбули, кафета и цигари, изпушени пред
общака или библиотеката на SSEES. Излизах колкото се може повече, ходих на колкото се може повече society-та, евенти и talk-ове, говорих си с колкото се може повече хора. От уни също ми останаха приятели за цял живот. Там започнах да тренирам и бойни спортове, след като ни набиха пред дискотека в Myfair. Лондон беше скъп и ми се налагаше да поработвам, за да не гърбя баща ми допълнително. Не ми пречеше. По
някое време трябваше да взема решение дали да остана и да катеря стълбичката на местния корпоративен свят или да се прибера вкъщи. По-скоро другото вкъщи. Много ми харесваше, но реших, че искам да пробвам в България. Взех си изпитите, дипломирах се и айде наобратно.
Работих за рекламна агенция в България 1 година, след което изцяло започнах да се занимавам със собствени проекти, за които ще разбереш във видеата.